Прочетен: 6781 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 21.08.2006 19:18
Няма море. Няма бряг. Истината е в малките неща. Казват, че точно те обръщат колата. Чия кола, не казват. Всеки предмет, всяко събитие, всичко може да бъде разглобено. И така до безкрай. Коя е най-малката съставна част? Кое е най-голямото общо? Вселената? Как успява, да е безкрайна като цяло и в същото време, да е безкрайна във всяка своя конкретна точка? Умът ми не го побира. Като част от вселената той е безкраен във всяка своя точка, но като цяло, краят му се намира там където започва черепът.
Няма море. Няма бряг. Една математическа редица граничи. Граничи обаче с две имагинерни понятия - минус безкрайност и плюс безкрайност. Една математическа редица е безкрайна. Няма начало, няма и край. Подобно на вселената тя е безкрайна и във всяка своя точка. Всяко число може да бъде раздробено до безкрай. Умът ми не го побира. Умът ми не може да стигне до безкрайността, защото търси край. Умът ми търси граница където я няма. Затова се лута.
Няма море. Няма бряг. Истината е в малките неща. Но не в най-малките. Само тези които ми изглеждат по-малки от мен. Точно в тях поглеждам в безкрайността, докъдето погледът ми стига. Малки светове поникнали под куполи. Случайни мини оранжерии. Парчета от стъклени бутилки, под които животът изглежда спрял, а всъщност е в разгара си. Там се губя. Там се откривам. Няма море. Няма бряг. Има всичко или нищо.
"облякъл си ги" в интересни думи:)
образ
а дали отразява..като..
или пречупва...
опитвам...
немога...
но продължавам да опитвам
буквално...
10.08.2006 12:46
... удивителни ... много
... море от миналата седмица
... подобрен правопис ... и две запетай в трети абзац
... математическа гимназия
... латиница ... вечер
... причини и следствия, без причинни-следствия ...
... интуитивност ... или инсинуация?
Чувствай се свободен да си себе си, ти си прекрасен човек. Истински прекрасен. Всякак.
И си щастлив.
Само това искам да ти кажа с цялото си поведение.
Жалко, че не го казвам на твоя език, за да можеш да го разбереш.
... 5 години ...
Кое си струва повече от това да си шастлив?
... Стайнбек ... "Зимата на наш'то недоволство"?
10.08.2006 13:30
12.52 инсинуация ... ... ... към кой?
... бегли наблюдения, любов към детайла ...
... и много, много случайност ...
Последният човек на когото искам да доказвам каквото и да е. Не те следя. Това е обидно.
Когато човек иска да научи или да му се случи нещо, именно тази безкрайност на вселената, за която говориш, го случва вместо него. Защото вселената е във всеки човек; Е всеки човек. Ти също.
Нямаш доверен приятел. По този начин, доверен, по който пишеш. Само че писането в случая не е верният път. По-малко грешният - да, но истината не е под стъклото от дъното на бутилка, защото стъклото се забива в земята.
Не вярваш на интуицията си?
10.08.2006 14:29
Може би не трябваше.
Пише много за мен, няма нито една случайна дума, останалото е именно това на което ти не вярваш.
Няма значение.
Търси се. Това е единствения сигурен начин, че ще се намериш някога. И чети всичко. И се доверявай на усещането. Исках да ти покажа как случайността, подавайки ръка на интуицията, заедно ритат футбол с фактите.
... ще ми подариш ли душата си?
10.08.2006 14:34
Аз наскоро разбрах и това ме накара да се замисля доста....
10.08.2006 15:07
... само че ще ти трябва време, за да го разбереш ...
... време, за да спреш да влизаш в пози.
... да се чувстваш прекрасно - разголен, до болка.
... да повярваш, че си най-прекрасен, защото всеки е.
... да не изглеждаш, а ДА СИ щастлив, без да ти пука за останалите.
... да имаш смелостта да пуснеш душата си от оковите, в които си я заключил ....
... и да дойдеш ...
Дано тогава не е късно ...
Само да вметна, че удивителните никога не са ме впечатлявали, особено след времето в което ги използвах, по-често и от теб дори.
Когато нещо присъства прекалено в живота и особено пред погледа ти, губи не само очарованието си, но и ефекта.
Точно както в случая.
И кой казваш е роден за следовател?
А 69 харесва ли ти?
10.08.2006 15:09
Повярвай си, най-накрая ... в крайна сметка в нета си говориш сам, нали знаеш ...
10.08.2006 16:37
Извинявай ако си се почувствал смутен.
Няма да се повтори.
Беше дръзко и може би доста нетактично. Влизайки в най-съкровените територии на хората, когато те не са готови да допуснат дори себе си там, обикновено ставаш натрапник.
Един ден емоции подарих на себе си. Или ги откраднах. Чрез теб. Трепети. Именно bladerunner-стване.
Може да се срещнем пак, но едва ли ... Мисля че блоговете не са за мен ... Но винаги е приятно като четеш хаотично-витиеватите мисли на непознати, а твоите определено си струват.
